„БАЛАДА ЗА ТРИ СЕСТРИ” („БАЛЛАДА О ТРЕХ СЕСТРАХ”)
Николай Радев Хрелков (1894-1950 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Анатолий Найман
Николай Хрелков
БАЛАДА ЗА ТРИ СЕСТРИ
Как така, та в късна есен,
с вой на вятъра понесен,
бдели дори до зори
три девойки – три сестри?
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи...
Черна нощ и мрак разбоен
и дълбок, дълбок покой.
Първата Мотай-вретено –
каза глухо и стаено:
–Там далеч, в далечен кът,
срещна милият ми смърт!
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи...
Бърза и се намотава
и я леден студ сковава.
Втората Тъчи-кенари –
каза с глас от скръб обгарян:
– Твоят мил и моят мил
ги един и същ зарил!
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи...
Тя тъче и недотъчва,
и я треска зла измъчва.
Третата Влачи-къделя –
шепне, в труд глава привела:
– Моят мил не знам къде
свърши своя труден ден!
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи...
Влачи тя и все заничи,
но не чува вън обичния.
Ето тъй сред късна есен,
с вой на вятър понесен,
бдели дори до зори
три девойки – три сестри!
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи...
Черна нощ и мрак разбоен
и разкъсан с вик покой.
Николай Хрелков
БАЛЛАДА О ТРЕХ СЕСТРАХ (перевод с болгарского языка на русский язык: Анатолий Найман)
Осень. Ветры воют грозно.
Отчего ж не спят так поздно
и рассветной ждут поры
три невесты – три сестры?
Ночь пришла
в селенье Крын.
Мрак в селенье Крын
и мгла...
Мрак кромешный, час разбоя,
все вокруг полно покоя.
Вот Верти-веретено
молвит глухо и темно:
– Не вернется в край родимый,
на чужбине спит любимый!
Ночь пришла
в селенье Крын.
Мрак в селенье Крын
и мгла…
Хоть спешит – едва мотает,
коченеет, замерзает.
Тотчас Полотно-сотки
застонала от тоски:
– Твой любимый и мой милый
рядом выбрали могилы!
Ночь пришла
в селенье Крын.
Мрак в селенье Крын
и мгла...
Ткет она – и все напрасно,
жжет ей грудь недуг ужасный.
Третья – Расчеши-кудель –
шепчет: – Где ты кончил день,
мой любимый, что с тобою? –
и качает головою.
Ночь пришла
в селенье Крын.
Мрак в селенье Крын
и мгла...
Чешет, руки вдруг уронит,
там, за дверью, никого нет.
Осень. Ветры воют грозно.
Но не спят, хотя уж поздно,
и рассветной ждут поры
три невесты – три сестры.
Ночь пришла
в селенье Крын.
Мрак в селенье Крын
и мгла...
Мрак кромешный, час разбоя –
взрыв! – в помине нет покоя.